Бяхме на риболовно пътешествие. Докато запалените рибари преследваха пъстървата с лодка, ние подготвяхме пикник на брега на острова. Разходих се с дамите да потърсим подходящо място за плаж. Язовирът беше пълен и ходенето по брега — трудно. За по-лесно решихме да минем през гората.

Придвижвайки се през гъсталака, зад едно повалено дърво попаднахме на огромна птица. Стоеше сред тревата и ожесточено тракаше срещу нас с острия си оранжев клюн. Не изглеждаше безобидно, но смело опитахме да го приближим. Животното не помръдна, но започна да ръмжи към нас, подобно на куче. Сериозно уплашени, все пак отстъпихме и го заобиколихме.

На обяд се събрахме с мъжете и оживено им разказахме за преживяното. Колегата, който разбираше от птици, заяви, че такова животно няма. Обидени, зарязахме скарата и отидохме всички до мястото. Птицата не беше помръднала. В компанията на мъже, обаче, не изглеждаше толкова огромна и страшна. Колегата смело се приближи, без да се впечатлява от ожесточеното ръмжене. Внимателно хвана страшния тракащ клюн и постави главата на птицата под крилото й. Тя се успокои и отпусна. Човекът я вдигна и я огледа. Оказа се малко щъркелче, паднало от гнездото. Кракът му беше счупен лошо. Занесохме го в лагера. Шинирахме крачето и натъпкахме клюна му с охлюви.

Доволен и нахранен, го върнахме на грижите на родителите му.